наготвяло

Речник на българския език

1. наготвяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наготвяло е производна форма на наготвям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наготвяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наготвяло е производна форма на наготвям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наготвяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наготвяло е производна форма на наготвям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наготвяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наготвяло е производна форма на наготвям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).