наготвял

Речник на българския език

1. наготвял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наготвял е производна форма на наготвям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наготвял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наготвял е производна форма на наготвям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наготвял — мин. деят. св. прич. м. р.

наготвял е производна форма на наготвям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наготвял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наготвял е производна форма на наготвям (мин. деят. несв. прич. м. р.).