наготвил

Речник на българския език

1. наготвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наготвил е производна форма на наготвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наготвил — мин. деят. св. прич. м. р.

наготвил е производна форма на наготвя (мин. деят. св. прич. м. р.).