наготвело

Речник на българския език

1. наготвело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наготвело е производна форма на наготвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наготвело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наготвело е производна форма на наготвя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).