нагостил съм

Речник на българския език

1. нагостил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нагостил съм е производна форма на нагостя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нагостил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нагостил съм е производна форма на нагостя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).