нагостил е

Речник на българския език

1. нагостил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагостил е е производна форма на нагостя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагостил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагостил е е производна форма на нагостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).