нагоряло

Речник на българския език

1. нагоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагоряло е производна форма на нагоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагоряло е производна форма на нагоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).