нагорял

Речник на българския език

1. нагорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагорял е производна форма на нагоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагорял е производна форма на нагоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).