нагорил съм

Речник на българския език

1. нагорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нагорил съм е производна форма на нагоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нагорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нагорил съм е производна форма на нагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).