нагорил си

Речник на българския език

1. нагорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагорил си е производна форма на нагоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нагорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагорил си е производна форма на нагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).