нагорил е

Речник на българския език

1. нагорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагорил е е производна форма на нагоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагорил е е производна форма на нагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).