нагорило

Речник на българския език

1. нагорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагорило е производна форма на нагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагорило е производна форма на нагоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).