нагорили

Речник на българския език

1. нагорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нагорили е производна форма на нагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нагорили е производна форма на нагоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).