нагорила

Речник на българския език

1. нагорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нагорила е производна форма на нагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нагорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нагорила е производна форма на нагоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).