нагорил

Речник на българския език

1. нагорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагорил е производна форма на нагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагорил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагорил е производна форма на нагоря (мин. деят. св. прич. м. р.).