нагорещявало

Речник на българския език

1. нагорещявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагорещявало е производна форма на нагорещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагорещявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагорещявало е производна форма на нагорещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагорещявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагорещявало е производна форма на нагорещявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагорещявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагорещявало е производна форма на нагорещявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).