нагорели

Речник на българския език

1. нагорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нагорели е производна форма на нагоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нагорели е производна форма на нагоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).