нагонил съм

Речник на българския език

1. нагонил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нагонил съм е производна форма на нагоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нагонил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нагонил съм е производна форма на нагоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).