нагонил си

Речник на българския език

1. нагонил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагонил си е производна форма на нагоня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нагонил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагонил си е производна форма на нагоня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).