нагонил е

Речник на българския език

1. нагонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагонил е е производна форма на нагоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагонил е е производна форма на нагоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).