нагонило е

Речник на българския език

1. нагонило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагонило е е производна форма на нагоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагонило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагонило е е производна форма на нагоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).