нагонило

Речник на българския език

1. нагонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагонило е производна форма на нагоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагонило е производна форма на нагоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).