нагонело

Речник на българския език

1. нагонело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагонело е производна форма на нагоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагонело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагонело е производна форма на нагоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).