нагонвахте

Речник на българския език

1. нагонвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нагонвахте е производна форма на нагонвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нагонвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нагонвахте е производна форма на нагонвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).