нагоил

Речник на българския език

1. нагоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагоил е производна форма на нагоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагоил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагоил е производна форма на нагоя (мин. деят. св. прич. м. р.).