наговорвало

Речник на българския език

1. наговорвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наговорвало е производна форма на наговорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наговорвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наговорвало е производна форма на наговорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наговорвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наговорвало е производна форма на наговорвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наговорвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наговорвало е производна форма на наговорвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).