наговаряло

Речник на българския език

1. наговаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наговаряло е производна форма на наговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наговаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наговаряло е производна форма на наговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наговаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наговаряло е производна форма на наговарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наговаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наговаряло е производна форма на наговарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).