нагноил е

Речник на българския език

1. нагноил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагноил е е производна форма на нагноя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагноил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагноил е е производна форма на нагноя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).