нагнетявал

Речник на българския език

1. нагнетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагнетявал е производна форма на нагнетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагнетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагнетявал е производна форма на нагнетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагнетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагнетявал е производна форма на нагнетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагнетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагнетявал е производна форма на нагнетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).