нагласяла

Речник на българския език

1. нагласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нагласяла е производна форма на нагласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нагласяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нагласяла е производна форма на нагласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. нагласяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

нагласяла е производна форма на нагласям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. нагласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нагласяла е производна форма на нагласям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. нагласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нагласяла е производна форма на наглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. нагласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нагласяла е производна форма на наглася (мин. деят. несв. прич. ж. р.).