нагиздил

Речник на българския език

1. нагиздил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагиздил е производна форма на нагиздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагиздил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагиздил е производна форма на нагиздя (мин. деят. св. прич. м. р.).