нагаряло

Речник на българския език

1. нагаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагаряло е производна форма на нагарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагаряло е производна форма на нагарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагаряло е производна форма на нагарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагаряло е производна форма на нагарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).