навялото

Речник на българския език

1. навялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

навялото е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. навялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

навялото е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).