навяло

Речник на българския език

1. навяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навяло е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

навяло е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. навяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навяло е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. навяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

навяло е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ср. р.).