навялата

Речник на българския език

1. навялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

навялата е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. навялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

навялата е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).