навяла

Речник на българския език

1. навяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навяла е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

навяла е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. навяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навяла е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. навяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

навяла е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. ж. р.).