навял

Речник на българския език

1. навял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навял е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навял — мин. деят. св. прич. м. р.

навял е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. навял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навял е производна форма на навея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. навял — мин. деят. св. прич. м. р.

навял е производна форма на навея (мин. деят. св. прич. м. р.).