навявало

Речник на българския език

1. навявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навявало е производна форма на навявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навявало е производна форма на навявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навявало е производна форма на навявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навявало е производна форма на навявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).