навъсило е

Речник на българския език

1. навъсило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъсило е е производна форма на навъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъсило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъсило е е производна форма на навъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).