навъсила

Речник на българския език

1. навъсила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навъсила е производна форма на навъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навъсила — мин. деят. св. прич. ж. р.

навъсила е производна форма на навъся (мин. деят. св. прич. ж. р.).