навъсил
1.
навъсил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
навъсил
е производна форма
на навъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
навъсил —
мин. деят. св. прич. м. р.
навъсил
е производна форма
на навъся (мин. деят. св. прич. м. р.).