навъсело

Речник на българския език

1. навъсело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъсело е производна форма на навъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъсело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навъсело е производна форма на навъся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).