навъсел

Речник на българския език

1. навъсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъсел е производна форма на навъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навъсел е производна форма на навъся (мин. деят. несв. прич. м. р.).