навъсвало

Речник на българския език

1. навъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъсвало е производна форма на навъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъсвало е производна форма на навъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навъсвало е производна форма на навъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навъсвало е производна форма на навъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).