навъсвала

Речник на българския език

1. навъсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навъсвала е производна форма на навъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навъсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навъсвала е производна форма на навъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навъсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

навъсвала е производна форма на навъсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. навъсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навъсвала е производна форма на навъсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).