навършил е

Речник на българския език

1. навършил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навършил е е производна форма на навърша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навършил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навършил е е производна форма на навърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).