навършило

Речник на българския език

1. навършило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навършило е производна форма на навърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навършило — мин. деят. св. прич. ср. р.

навършило е производна форма на навърша (мин. деят. св. прич. ср. р.).