навършил

Речник на българския език

1. навършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навършил е производна форма на навърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навършил — мин. деят. св. прич. м. р.

навършил е производна форма на навърша (мин. деят. св. прич. м. р.).