навършело

Речник на българския език

1. навършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навършело е производна форма на навърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навършело е производна форма на навърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).