навършели

Речник на българския език

1. навършели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навършели е производна форма на навърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навършели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навършели е производна форма на навърша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).